ХЕРОИН

Употребата на хероин води до определени симптоми. Наличието на тези симптоми обаче не е достатъчно, за да се определи дали някой употребява или не. Единственият начин за това е да се говори откровено с човека.

В един прям разговор може да се обсъдят важните теми за степента на употреба, причините за употребата и проблемите, стоящи под повърхността. Добре е употребяващият да говори за тези неща и да работи върху тях с помощта на другите, а ако е възможно, и с помощта на професионалисти.

За проблемно употребяващия и неговата среда важи следното: не се страхувайте да искате съвет или да търсите помощ.

Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта (с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха), смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини - вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Те имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място эа страхове и тревоги. Тялото субективно е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно. Често обаче се изпада в състояние на ступор вследствие от свръхдоза. Човекът привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който той го кара да се самоосъзнава. Психически той е некритичен както към околните, така и към себе си, средата, в която живее, и своето поведение.

Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, пред който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятното усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози (толеранс), което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне, а и до смърт.

*************************************************************************

Трябва да се прави разлика между физическата и психологическата зависимост.

Говорим за физическа зависимост, когато тялото протестира след спирането на употребата на веществото (появяват се симптоми на отнемане на веществото). В сравнение с другите вещества при хероина това се случва много бързо. Това не значи, че човек се пристрастява след едно приемане. Когато хероинът се използва по-често, физическата зависимост нараства.

По-интензивната употреба се насърчава от още един физически феномен – толеранса. Толерансът е явление, при което тялото бързо свиква с хероина и се нуждае от повече вещество, за да получи същия ефект. 

Когато действието на хероина се изчерпи, могат да се появят някои от симптомите на абстиненция: употребяващият се чувства болен, изпотява се, става му студено, настръхва, носът му потича, има стомашни спазми и усеща болка в ръцете и краката. Възможно е да се появят повръщане и диария. Тези оплаквания изчезват при приемане на хероин отново. Така употребяващият влиза в омагьосания кръг.

Психологическата зависимост означава, че употребяващият копнее все повече за веществото и не се чувства добре без него. Хероинът прави хората психологически зависими и премахва усещането както за физическа, така и за психологическа болка. Поради тази причина хората със сериозни проблеми (бездомни, безработни, станали жертва на насилие и злоупотреби) са уязвими към употребата на хероин. Някои хора се “закачват” много бързо, което прави експериментирането с хероин много рисковано.


ТУК ЯСНО Е КАЗАНО,ЧЕ ЗА ТЕЗИ ХОРА НЯМА СПРАСЕНИE......

Хероинът е привлекателен за хора, които имат трудности, защото временно те вцепенява и ти позволява да забравиш проблемите си поне за малко. Употребата на хероин обаче може единствено да доведе до нови проблеми. Пазарът е криминален, което относително покачва цената на хероина. Да получиш това, от което имаш нужда ежедневно, не е лесна задача и някои употребяващи стигат до криминални средства, за да се снабдят с пари. Статистиката сочи, че употребата на наркотици има пряка връзка с противообществените прояви /дребни хулиганства и кражби/. Повечето от зависимите съобщават, че поне веднъж в живота си са извършвали кражба, а всеки трети от тях е бил залавян от полицията в резултат на кражба.

Повечето хероинови употребяващи употребяват и други вещества като кокаин, алкохол, хашиш или наркотични лекарства, които предизвикват определено еуфорично усещане. Употребата на повече вещества се нарича полинаркотична употреба.