Дали не бъркаме понякога похотта с любовта и дали не се самозалъгваме по този начин ? Когато срещнем човек ,който ни допада физически това не означава ,че той ще бъде спътника в животът ни,защото интересите ни един към друг опират единствено до секса и дали така пък сърцето не ни лъже ?И защо тогава ,казват да слушаме сърецето ,не разума си .Странно нали ,защото не винаги то ни води към правилен избор и в повечето случаи доста греши. Няма спор ,че секса е необходимост за двама души ,които имат симпатии един към друг ,но ако това е единственото ,което споделят и нямат нищо друго общо по между си ,тогава защо продължават да се самозалъгват ,че може би ще се преотркрият един друг и всичко ще завърши като в приказка??? Интересно ми е как сексуалното привличане може да се появи дори към най-неподходящия човек ,в най-неподходящия момент .Животът е красив и изпъстрен със странности и рискове ,трябва да му се наслаждаваме независимо какво следва и какво ни е подготвила съдбата като поредно изпитание .Така че недейте да пренебрегвате тази животинска страст ,а просто и се отдайте и се насладете на момента дори да е най-неподходящ и най-непремислен и неочакван за вас.
